С екипът ни бяхме до Одрин за пореден път на среща с клиент. Когато се прибирахме към Свиленград, видяхме стелажи с плодове покрай пътя и решихме да спрем и да разгледаме. Купихме си малко плодове, защото човек няма как да не купи като види асортимента, наредбата и качеството на стоката.
Реших да поговоря със собственикът и той ми разказа , че вече 4то поколение от семейството му се занимава през лятото, с продажба на плодове покрай пътя , който свързва Европа и Азия. Сподели ни , че парите не са много , но стигат за да се прехранват за цяла година. Ако в България думата прехрана се асоциира с разкош, защото при нас по-често използването е „оцеляване“, то при съседите ни прехрана значи около 20 000 лири печалба за три месеца. Тези три месеца ще ги изхранват цяла година и така вече 4то поколение. За сравнение ще покажа и Българските еквиваленти.
Колко да изкарат нашите бащи и майки….
Ето още малко снимки от търговците в Одрин.
Може да сме Европейци, но отношението не ни е Европейско, да имаме електронни везни, имаме касови апарати, имаме счетоводители, имаме и офиси, но какво от това, като най-обикновената баба от селото не може да си продаде двата реда домати нормално, защото може акт да и пишат, трябва да направи фирма, да вземе разрешение от кмета за един или 2 квадрата , да вземе безжичен касов апарат, да внася осигуровки, да плаща на счетоводител и чак тогава да реализира 500кг домати които ще продаде на 1 ЛЕВ . Жестоката истина е такава. Какво правим… Просто е , затваряме си очите за тази баба. Защо?
Защо пък не ! Много ще спечели ли? Държавата ще цъфне ли от събрани 20 хиляди лева актове….
Как си затваряме очите за източените стотици милиони от държавата. Явно ние сме специалисти на тази тема..
Да се върнем на темата и да ви покажа още малко снимки от Одринските търговци, които взимат по 1200 лири пенсия и нямат касови апарати…
Comments are closed, but trackbacks and pingbacks are open.