BulgarianВсеки си е сам майстор в Свиленград до 1926г. След това – глоба дори за лисната вода на улицата
„Съобщава ви се, че съгласно предписание на Министерството на обществените сгради не може да се строи без утвърдени планове. Спрете незабавно строежите и съставете нужните актове по Закона за благоустройството“. С това писмо, изпратено през пролетта на 1920г., старозагорският окръжен управител нарежда на кмета Тодор Хаджидимитров да се противопостави енергично на случаите на незаконно строителство в Свиленград.
Писмото е в отговор на молба от местната управа да се промени регулационният план от 1913г., според който нови постройки на важните улици, кръстовищата и площадите могат да се правят само по архитектурен план, а дюкяните и жилищните сгради на чаршията трябва да бъдат с лице от 8 метра. Като посочва, че изискването за Главната „лишава повече от 100 души от местата им, каквито те, макар и с по-малко лице, са имали по-рано и от което са се препитавали“, общинският съвет отправя искане до министъра на обществените сгради и пътищата да отпадне формалният текст от протокола. С друга молба управата иска да бъдат доставени „10 хил. кг пирони и 50 каси джамове за строежа на много здания в града“. От министерството отговарят, че докато не се вземат нужните мерки, няма да се изпрати дори един гвоздей. През септември същата година градоначалникът е принуден да върне 63 заявления за строителство с мотива, че не отговарят на закона.
Регулационният план от 1913г. дава възможност на Свиленград да се превърне от изостанало ориенталско селище в модерен капиталистически град с магазини, банки, жилищни и промишлени сгради. Изграждат се редица обществени учреждения – училища, ново кметство, съд, околийско управление, читалище, кино. Трябва обаче да минат войните, за да започне съзиданието на новия град. През лятото на 1919г. управата отчита, че след продължителен застой „търговията почва да се повдига и проявява признаци на скорошно засилване“. „Населението взе да се съвзема икономически, след като се свърза със свободна България и железницата без митнишки спънки захвана да доставя разни стоки“, посочва в доклад общинската благоустройствена комисия. В съответствие със стопанския растеж е вдигната таксата в хотелите „Търговски“ и „Комерсиал“.
Няколко години по-късно след продължителни дебати е приет първият благоустройствен правилник на града. В него се посочва, че занапред всяко строителство ще се извършва с разрешение и под надзора на техническото отделение при общината, което се състои от градски инженер, кондуктор-землемер, строител, чертожник, копист, писар и фигуранти. Право на отделението е да осъществява сградополицейски надзор, да преследва с помощта на общинските агенти и пожарната команда нарушенията по закона за благоустройството, да проверява дали представените за утвърждаване проекти и заявления отговарят на закона и наредбите. Освен това службата отговаря за контрола върху строителната дейност в града, следи за качеството на строителните материали, рационалното групиране на отделните сгради, украсата на улиците и площадите.
Съгласно изискванията недвижимите имоти са разделени на 5 категории в зависимост от местоположението им и наличната инфраструктура. Определят се единични цени за всяка категория, такси за регулационните подобрения и реда за отчуждаване, и се съставя таблица за оценка на различните типове сгради. Градските улици се разпределят на чаршийски, първостепенни и второстепенни. От съответната степен се определя и вида на строителството. Задължително условие на чаршията например е сградите да са масивни, не по-малки от два етажа, долепени една до друга и с пълна фасадна дължина според лицето на парцела. За всяка нова сграда се изисква надлежно утвърден архитектурен план. Бедните и бежанците могат да строят по типови планове, изготвени от техническото отделение.
Правилникът не допуска но никакъв начин в сърцето на града да има складове за дърва, въглища, слама и сено, както е било в турско време. Не се позволява също строителството на лимонадени фабрики, дараци и работилници. Те трябва да бъдат разположени „в индустриална зона в края на града“. За да може старите фабрични сгради да се заменят с нови, се забранява каквито и да било поправки в тях. А щом приключи поставянето на бордюрите, всеки гражданин е длъжен да построи тротоар пред жилището си. В случай на неизпълнение общината ще извърши работата за сметка на стопаните, се посочва в наредбата.
По-нататък се определят общи строителни правила. Те са следните: 1) дадените от техническата служба линия и ниво се спазват задължително, 2) с изключение на чаршията никъде не се допуска да се застрои повече от 3/4 от повърхността на парцела, 3) разстоянието между отделните многоетажни сгради не може да бъде по-малко от 5 метра в един и същ двор, а за едноетажни сгради – не по-малко от 3 метра, 4) ако няма обща стена между съседите, нова постройка не може да бъде построена на по-малко от 1.5 метра разстояние от граничната линия. Не се допускат входове с капаци по тротоарите, а отворите за осветление на зимниците трябва да се покрият с тротоарни платна. По тесните улици балконите могат да бъдат плитки с издаденост 40 сантиметра. В по-широките улици се разрешават балкони, но при условие да не стърчат повече от 1 метър към улицата, а предпазният парапет да е висок не по-малко от 80 сантиметра над пода, гласят условията за строителство. Рекламите напречно на улицата се забраняват.
Наредбата за ново устройство предписва допиращите се съседни здания покрай улицата да имат по възможност еднаква височина. Видните по чаршията и главните улици здания трябва да бъдат „архитектурно добре изработени, естетично стъкмени, измазани и боядисани в приятни тонове“. Изборът на стил е индивидуално право, но трябва да отговаря на изискванията за красота, изящност и традиционнната градска атмосфера, записват градските управници. Техническата власт си запазва право да изисква промяна на фасадите на търговски сгради и стопаните са длъжни да изпълнят това в поставения срок.
В новия устройствен правилник е помислено дори за дъждовната вода. Тя не може вече да се излива в двора на съседите. Поради това условие не се допускат покриви с наклон към граничната линия, а сградите трябва да имат улуци и водосточни тръби, спуснати до повърхността на тротоара. В духа на модерните европейски страни се изисква пред всяко здание да се направи градинка, която да се поддържа грижливо, всички имоти да бъдат оградени, а уличните огради да имат „естетическа направа в стила на зданието“. По никакъв повод не се разрешава изливане на употребявана вода върху улицата.
Специално внимание в правилника се отделя на площадите, пазарите и градините. Занапред те ще се поддържат от общината, която ще използва за целта трудова повинност на гражданите, се посочва в документа. Предвижда се чаршията и главните улици да бъдат шосирани, а останалите улици да се застелят с калдъръм. За нарушения на предписанията се определят санкции по Закона на благоустройството. На 5 август 1926г. кметът Стойчо Петров в присъствието на градския инженер Александър Пинчуков, общинския лекар П. Попов, заместник-околийския началник и околийския лекар д-р Страшимир Дочков подписва благоустройствения правилник на Свиленград.
Енвер бей изтрива Свиленград след игра на думи
Изготвено от: Иван Чончев
Comments are closed, but trackbacks and pingbacks are open.