BulgarianОрган на Археологическия институт и музей при Българската академия на науките
Год. XII . 1965 . кн. 1
Крепостта край село Маточина
Стефан Бояджиев
Реализирано от екипът на: info4trakya.com
Върху един от южните склонове на Сакар планина , там където р. Тунджа напуска пределите на България , стърчи усамотена старинна кула – Крепостта край село Маточина. Тя е разположена на южния край на високо и изолирано от всички страни плато . Само от южния му край се издава тясна ивица свързваща го с околния терен . В най-стеснената си част тази ивица е пресечена от прорез , върху който вероятно е имало вдигащ се мост .
По очертанията на платото личат останките на разрушена крепостна стена . Те не спират до кулата , а продължават отвъд тях , като достигат на няколко метра от вдигащия се мост . Засега структурата на крепостната стена не може да се проучи добре . Само в тесните ями , изровени от иманяри , може да се долови , че стената е изградена от смесена зидария , съставена от ломени камъни и тухлени пояси . Последните са твърде обезличени , но доколкото е видно , те са съставени от по четири реда тухли .
Първото впечатление , което се получава от тези руини , е че те принадлежат на една голяма крепост , от която само входната кула е оцеляла (И. Великов , стари селища и градини южно от Сакар планина , материали за археологическата карта на България , ГНМ , V , 1926 ) . Ако обаче се вгледаме в източния край на кулата , където действително личат останките от такава стена , ще се убедим , че тук имаме работа с една особена сама за себе си укрепена сграда , издигната върху полуразрошена крепостна стена . Новата крепост се състои от три части : средата е образувана от продълговата кула , на изток е долепен полуцилиндричен издатък , а на запад се простира тесен коридор .
Като една от най-добре запазените военни постройки у нас Кулата при с. Маточина поставя редици проблеми , на които тук ще се опитаме да дадем отговор . Основният въпрос , отговорът на който до голяма степен определя и характера на сградата , се крие в устройството на входа й . Действително южната стена на коридора е пробита от еди
н добре очертан отвор , през който се влиза в постройката . Но дали този отвор не се е повтарял на срещуположната северна стена , където има частично запазена арка , не можеше да се разбере .
За да си изясним това положение , направихме малък сондаж точно под засводения отвор . Разкритите тук останки от северната стена показаха , че сградата е имала само една врата . От това следва , че кулата не се свързва с платото , а , напротив , явява се като една напълно изолирана застава , разчитаща на собствените си отбранителни възможности.
От коридора се прониква в продълговата кула , съставена от два етажа . Приземния етаж е засводен с масивен каменен свод , подсилен през средата си с издаваща се арка . Петите на арката стъпват върху два пиластъра , които разделят приземния етаж на две неравномерни части: северна – по-малка , и южна – по-голяма.
Достъпът до първия етаж е решен по твърде особен начин . Къса дървена стълба , разположена успоредно до източната стена на северната част на приземния етаж , извежда до полуцилиндричния издатък . Както това ще проличи по-после , този издатък съдържа помещения с различни предназначения . В случая на нивото до което извежда дървената стълба от приземния етаж , е разположена еднопосочна тухлена стълба . Тя се носи от два тесни стъпаловидни свода , петите на които са още запазени . Тази стълба извежда до малка хоризонтална площадка , изравняваща се с нивото на първия етаж .
Устройството на площадката представлява голям интерес . Нейната горна повърхност е направена от едри плочести камъни . Последните са положени на две тесни тухлени площадки , чиито пети са стъпили на източния край на полуцилиндричния издатък , а върховете им се облягат на челата на горната арк
а , носеща тухлена стълба . Стената между двете полуарки е прорязана от тесен отвор , приличен на мазгал . Външните очертания на този отвор стоят по-нависоко от вътрешните , които пък се изравняват с петите на полуарките . Така отворът остава под нивото на площадката и се приобщава към пространството , намиращо се под стълбата .
Кое е наложило това странно оформяне на стълбата , засега не можем да отговорим с положителност , тъй като кухината под масивната стълба е запълнена с пръст . При всички случаи обаче приобщаването на въпросния отвор към долното пространство е твърде показателно . Преди всичко този отвор не може да се използва като мазгал за отбрана , защото до него няма подходящ достъп . За да се проникне в пространството под кулата , трябва да се отмести голяма плоча , покриваща отвора между двете полуарки . Явно е , че тази дупка е неподходяща , за да премине през нея въоръжен боец .
Мъчно можем да приемем това помещение и като вътрешен кладенец – ако наистина е било устие на кладенец , мястото му в сградата е твърде неподходящо : 1. Защото се намира на стълбата и би пречило на движението. 2 . Под него се намират останките от първоначалната крепостна стена . Единственото логично обяснение е , че това помещение е служило за затвор . Само така би могъл да се обясни тесният и недостъпен отдолу отвор , през който се проветрявали и осветлявали затворените .
Необичайно е било оформено и пространството на „затвора” . Неговият под , както казахме , се отнася само за северната му половина , тъй като южната се прекъсва от един наклонен свод , покриващ стоящата под него стълба . Какво е било предназначението на този свод с открито наклонен екстрадос , е мъчно да се каже . Може би е служил за парапет над стълбата .
Засводяването на стълбището се състои от две самостоятелни констръкции . Предната (западната) част е засводена с полуконичен свод , а източната – с малко високо куполче . Тази конструкция , наложена от трапецовидния план на стълбището , е много рационална . С нея се постига облекчено засводяване без голям пълнеж за изравняване на лежащата отгоре подова настилка .
Стълбището е отворено с цялата си ширина към етажа на кулата . Последният подобно на приземния етаж е разделен на две части . Тук обаче пиластрте са отместени по на юг , така че двете половини на кулата се изравняват.
От кулата се прониква в етажа на коридора . И тук съществена разлика в плана на двата етажа няма . Само западната стена е начупена според външните си очертания , вследствие на което дължината на етажа се увеличава с един метър .
Изложеното до сега се отнася до масивното изграждане на двата долни етажа . Но докато етажите на стълбището и коридора са еднопространствени , без междинни прегради , то етажите на кулата са разделени на две посредством междинни дървени подове . Днес дървените подове ги няма , останали са само гнездата , където гредите са стъпвали върху стените . С вместването на междинните дървени подове отбранителната мощ на кулата се увеличава . Всяка страна на сградата , включително коридора и стълбището , е имало по няколко мазгала . Последните били така устроени , че мъртвото поле около кулата било нищожно.
Достъпът до междинните етажи става по дървени стълби . За долния междинен етаж била използвана първата стълба , която достигала до каменната площадка на полуцилиндричното стълбище . Другата дървена стълба , долепена до южната стена на кулата , извежда до един отвор , намиращ се в горния югозападен ъгъл на кулата . От този отвор започва малка вита каменна стълба , по която се излизало над първия етаж на коридора . Преди обаче да се опре до отвора , дървената стълба се отклонява надясно и с три стъпала достигала втория дървен междинен под .
По-особен интерес представлява засводяването на витата стълба . В началото си тя е била покрита от обикновена тухлена арка . На нея стъпвали едновременно петите на големия свод над втория етаж на кулата и малкото тухлено сводче на витата стълба .
Както споменахме , витата стълба извежда над масивния свод , покриващ първия етаж на коридора . От този свод и обграждащите го надлъжни стени е запазена една нищожна част . В замяна на това обаче по западните стени на кулата ясно личат следите от съборени стени . Те са безспорно доказателство за съществуването на втори етаж . Вторият етаж е по-нисък . Неговия екстрадос се изравнява с този на втория свод на кулата , така че над последната и коридора се образува общ под . Дотам извеждало второто рамо на витата стълба .
Дали този под , заобиколен със зъбери , увенчавал кулата или над него е имало още един етаж , е трудно да се каже , тъй като почти всички данни са обезличени . Само в югоизточния ъгъл още стърчи къс зидария , който на пръв поглед прилича на ъглов зъбер с две лица – към север и запад . Обстоятелството обаче , че от западното му лице се издава един камък , ни кара да предполагаме , че се касае по-скоро за мазгал , пробит в стената на разрушен вече етаж . По всяка вероятност този етаж не се е простирал по цялата площ на кулата , а заемал само южната и половина . Той бил покрит с масивен свод с изравнена площадка , защитена със зъбери .
До тази най-висока площадка се изкачва по една външна и масивна стълба , долепена до северната стена на последния етаж .
От изток кулата се фланкира от полуцилиндричното тяло , над което също се издига още един етаж . За съществуването на последния свидетелствуват трите прозорчета , които са го осветявали . Като съдим от формите на долния етаж , смятаме , че третия етаж на полуцилиндричното тяло е служил като малък параклис , в който се черкували обсадените защитници на крепостта . Параклисът , който стоял малко по-ниско от последния етаж на кулата , се свързвал с нея чрез масивна стълба , лежаща върху свода на кулата .
Крепостта е изградена изцяло от ломени камъни , споени с бял хоросан . На отделни места в зидовете личат останки от дървени скари , но те не са характерен елемент на строежа . Тухли от средновековен формат и фактура са използувани в някои арки над врати и прозорци . Повечето сводове обаче са градени от груби плочести камъни .
Украсата е твърде пестелива . Тя се състои от няколко тухлени пояса , разположени по високите части на сградата . Долните пояси , състоящи се от 3-4 реда тухли , не преминават през зидовете . Само най-горният пояс е изграден изцяло от пет реда тухли . Един кръстов монограм , образуван също от тухли , е изобразен малко встрани от входната врата . Към горното , западно и източно рамо на кръста са изписани съответно буквите М , Н , Л .
Крепостта е претърпяла едно разрушение , при което най-горният етаж е бил разрушен . Поправката се състои в изграждането на една втора стена , дублираща и отчасти възсядаща първата . Какъв е бил завършъкът на сградата след тази поправка , не можем да кажем , преди да се разчисти основно целият насип , наслоен върху горната повърхност на крепостта .
За възникването и развоя на укрепеното селище до с. Маточина не може да се каже нищо по-положително без цялостно проучване на платото . Това , което вече установихме , е , че първоначално то е било опасано от крепостна стена . От структурата на тази стена може да се допусне , че тя е била построена през късната античност като страж по пътя към Адрианопол .
Иречек и бр. Шкорпилови (Братя Шкорпилови , Паметници из Българско , дял I , част I –Тракия , София , 1888 стр. 59 ; К. Иречек , Пътувания . стр 695 ; И. Велков , цит. Съч. , стр 187) отъждествяват тази крепост с Букелон , известна ни от обсадата на Адрианопол през 378 г. Дали тогава крепостта е устояла на въстаналите коти или е била срината по време на някои от следващите нападения на авари , славяни или други нашественици , също не може да се установи . Ако съдим по обстоятелството , че новата крепост застъпва обиколната стена на височина около 1,80 м. , можем да предположим , че по време на новия строеж първата стена е била повсеместно запазена на тази височина . В такъв случай новата сграда се явява като последно убежище на една по-обширна укрепена площ .
Този вид крепости – със самостоятелна укрепена сграда , разположена в средата на защитената площ или долепена до обиколните стени – представляват високи , но сравнително ограничени по размер кули , в които са вместени най-необходимите помещения за последен отпор .
Тук заедно с минималните жилищни помещения на защитниците са побрани по един параклис , посветен на светеца – покровител на крепостта , и малък затвор . Устройството и размерите на вътрешните кули , или както още ги наричат във Франция – донжони , се диктуват от ограничените икономически възможности на техните строители – феодалите . У нас донжони не са запазени , а това , което що-годе е оцеляло не е добре проучено . Значително добре запазени са редица крепостти с донжони в Югославия . Измежду тях донжонът в Смедеревската крепост (А. Дереко , Средновековни градови у Србиj и Црноj гори и Македониjи , Београд , 1950 стр. 142 , 143 и 147) се отличава с внушителния си вид . Твърде подобни , но различаващи се по редица детайли са и донжоните , пръснати из Грузия (Н. П. Северов , Памятники грузинского зодчества , Москва , 1947 , обр. 155 , 142 , 141 и др.) . Обикновено те се датират след XIV в. .
Към донжоните на феодалните крепости следва да причислим и тези , издигнати в манастирските дворове . По предназначение и устройство манастирските донжони почти не се отличават от крепостите . Типичен пример на манастирска кула у нас е Хрельовата кула , издигната в 1334/1335 г. да охранява тогавашния Рилски манастир . Не по-малко внушителен е и донжонът на Расавския манастир (1407-1418) в Югославия.
Като имаме предвид обстоятелствата , че повечето от мосочените крепости са издигнати след втората половина на XIV в. , когато Южна България е вече в турски ръце , и че там отбранителни крепости не се строят , ще се убедим , че новата крепост при с. Маточина е построена около 1300 г. Кога обаче по-точно , засега мъчно може да се каже . Действително строителната техника – смесена зидария с декоративни тухлени пояси и бял хоросан – ни подсказва епохата между XII – XIV в. . Този критерий обаче не ни дава задоволителен отговор . Ето защо ще трябва да се обърнем към данните , предлагани ни от кръстовидния монограм .
От начина , по който са разположени буквените знаци на монограма , може да се допусне , че се касае за някой си Михаил , без обаче да се конкретизира определена личност . Известно е , че в началото на XIV в. (1328 г.) българският цар Михаил , воювайки срещу Андроник III , достига чак до Димотика . Не е изключено по време на този си поход българският цар да е възобновил набързо крепостта , като се е задоволил да затвори само единствения свободен достъп до платото.
Допустимо е също така (макар че това четене не е съвсем правилно) монограмът да означава името Мануил . В такъв случай строежът на крепостта може да се свърже ж Мануил Апокавк , чието име се споменава през 1344 г. във връзка с крепостта Букелон . Като имаме предвид характера на сградата , нейната строителна техника и тълкуванията на монограма , смятаме , че кулата донжон при с. Маточина е построена в началото на XIV в.( В. Миков , И. Орманджиев , Исторически атлас на средновековна България , София , 1943 , стр. 24 , обр. 2.)
През краткия период , когато тази крепост е служила за отбраната на християнските войски срещу турските завоеватели , кулата е претърпяла едно разрушение . Последното обаче засегнало само най-горния етаж и сградата била бързо поправена.
По време на турското владичество крепостта загубва значението си и запустява . Цялата околност обрасва с дълбоки гори , изобилствуващи с дивеч . През 1664 г. тук ловува султан Мохамед IV , от чийто дневник научаваме (И . Велков , тит. Съч. , стр. 187) , че крепостта и намиращото се под нея село се наричат вече Фикла . Впоследствие това име преминава във Фикел , а днес е преименувано Маточина .
Ето още малко снимков материал , който изготвихме от екипът на info4trakya.com .
